Публикация на вестник „Своге 7“
Автор: Цвета Порязова
Специализираната болница по пневмофтизиатрични заболявания за продължаващо лечение и хабилитация, по-известна като Санаториума Искрец, като че ли няма възраст. А е “създадена през 1908 г. със специални укази и дарения от Н.В. цар Фердинанд Първи”. Така пише на табелата на входа й. Значи, през 2018-та ще навърши 110 г.Колко ли болни хора са минали през този век и 10 г. отгоре през болничните стаи, колко ли надежди са се родили или са си отишли тук? И колко лекари, медицински сестри и други служители са остарели на това място…
Сега от целия болничен комплекс с няколко отделни сгради работи само един павилион. Заварваме в лекарската стая на втория етаж, където е пневмофтизиатричното отделение, д-р Мария Параскова и д-р Емилия Стойчева . Д-р Параскова изразява съжалението си, че стабилни и хубави сгради са останали да пустеят. И припомня славните времена, когато в болницата е имало и белодробна хирургия, и отделение по неврохирургия. Сега се правят частни болници, дават се пари да се руши, а тази база е празна. И още нещо тревожи лекарката – защо днешните лекарства не са така ефективни, както преди години.Уж същите, а дозите вече трябва да са двойни и тройни. И ако към някои антибиотици е развита резистентност, което е обяснимо, защо и други медикаменти не са ефективни? Никой според нея не проверява какво е качеството на лекарствата, които иначе поскъпват непрекъснато, дали и доколко съставът им е същия.
Д-р Стойчева споделя, че проблемите в здравеопазването са общи за цялата страна. „Като природна даденост за лечение на белодробни заболявания това е едно чудесно място и е жалко, че обикновените хора имат нужда от лечение, а в частните клиники трябва да се плаща. Неравнопоставени сме – те имат достатъчно средства, обновяват апаратурата. А кадрите навсякъде застаряват” – не скрива огорчението си тя.
Сред дългогодишните медицинска сестри е и Тамара Барзина , която продължава да е отдадена на своята професия. Но и тя е на мнение, че не случайно младите медици търсят реализация извън страната.
На първия етаж разменяме няколко думи с началника на фтизиатричното отделение д-р Маждраков и старшата сестра Славка Петрова.От тях разбираме, че поради спецификата на болницата при необходимост не може да бъде изпратен пациент с направление в друго специализирано лечебно заведение, когато той има и заболяване, за което тук няма клинична пътека. Това може да направи само личният му лекар. И след като се лекува 2-3 дни там, болният, обикновено недоизлекуван, се връща отново в Искрец. Така отговорността за неговото състояние остава у специалистите в Искрец.
Търсим повече информация от управителя на болницата Людмила Тодорова. Ето какво разказва тя:
След като закриха санаториума в Радунци, ние сме единствената болница в страната, която приема болни от туберкулоза за продължаващо лечение и рехабилитация.От медицинска гледна точка винаги сме били обезпечени през последните 5 г. Покриваме изискванията за второ ниво на компетентност по стандарт „Пневмология и фтизиатрия” по отношение на медицинския персонал и апаратурата. В болницата са обособени две отделения – фтизиатрично с 80 легла и пневмофтизиатрично – с 90. Имаме клинична и микробиологична лаборатория, рентген с ехографски кабинет, лаборатория за функционално изследване на дишането, болнична аптека…Имаме също сектор по физиотерапия и рехабилитация, модерно оборудван, който се използва като допълнително опция за пациентите с белодробни заболявания. Работим само по клинични пътеки, които касаят хронични белодробни заболявания.
Във финансово отношение от дълг почти 500 хил. лв. през 2011 г. , вече сме с положителен резултат – м.г. завършихме с печалба 47 хил. лв. За първото шестмесечие на 2017-та сме запазили тази тенденция.
Какво стана с базата през годините? Когато нашето министерство като принципал още през 2000 г.ни преобразува като лечебно заведение за долекуване, а след това за продължително лечение и рехабилитация, отпаднаха всички активни форми, които лекувахме до тогава. Този пациентски поток вече се лекува в болниците за активно лечение, а при нас останаха само хроничните. Сградата, където сме сега, поема всички 170 болни и останалите сгради останаха празни. Хората масово страдат от остри заболявания и държавата концентрира там средствата, защото в тези болници се провежда животоспасяващо лечение. За разлика от други страни, където профилактиката е на първо място.
Сигурно ще дойде и нашето време, защото в стратегията за 2014-2020 г. е обърнато голямо внимание на болниците за продължаващо лечение.Предвижда се евентуално да се правят нов тип лечебни заведения, в които възрастни хора да живеят и да им се предлага лечение.Това според мен ще е много ефективно и в момента има незаета ниша.
Засега нямаме много важен мотив да поддържаме нашата база. Смятам, че ако се вложат неголеми средства бихме могли да работим по такава програма съвместно със социалното министерство. Ние сме държавно дружество и трябва да поемем инициативата, а държавата да ни помогне. Това е пътят, по който трябва да вървим. Обмисляли сме и продажба, но няма гаранция, че новият собственик ще използва празните сгради за нещо, съвместимо с нашата дейност. А и дарението, направено някога, е в полза на държавата и това е бил най-големият санаториум на Балканския полуостров.
Средногодишно тук се лекуват около 3 200 болни. Лошото е, че сред тях има и млади хора. Нашата болница е с традиции, разполага с много добри специалисти и затова съм оптимист за нейното бъдеще.
На двора се спираме край гигантската секвоя, посадена от дарителя преди 110 г. .За съжаление върхът й вече изсъхва. Разговаряме и с някои от болните. Анка Миткова от Червен бряг и Спас Дулов от Пазарджик изказват своята благодарностие – болницата е на ниво, а персоналът е много добър.
